Върви си лисицата из гората. Изведнъж чува от храстите:
- "кудкудяккк, кудкууудяяяк..."
Лисицата бързо се мушва в храсталака. След половин час храстите се разтварят, от тях излиза вълкът, закопчава си панталона и усмихнато си говори:
- Права беше мама, че трябва да се учат чужди езици...
Срещат се двама старци, които не са се виждали отдавна. От приказка на приказка единият казва:
- А помниш ли едно време как се състезавахме кой ще се изпикае по-надалеч? Я да опитаме пак.
Застават до пътя и почват. По едно време единия се обажда:
- Ех, старост-нерадост... Не мога вече като едно време. Улучих си обувките.
А другия казва:
- Значи печелиш.