Една зима Бил Клинтън гледал от прозореца на Белия дом, когато за свой ужас видял, че по снега на моравата с урина е написано „Президентът трябва да умре". Ядосан на охраната си, той наредил пълно разследване.
- Искам отговор до довечера
- извикал президентът,
- иначе
всички сте уволнени.
Същата вечер шефът на охраната предпазливо се приближил към Клинтън.
- Имаме една лоша новина и една много лоша новина. Коя искате да чуете първо?
- По дяволите
- въздъхнал Бил.
- Първо ми кажете лошата новина.
- Взехме проба от урината и получихме резултатите
- това е урината на Ал Гор.
Клинтън провесил нос.
- О, не
- изпъшкал той.
- Чувствам се предаден. Собственият ми
вицепрезидент да направи такова нещо. По дяволите. Каква е много
лошата новина?
Шефът на охраната отговорил:
- Почеркът е на Хилари.
Умира един пич и стига пред вратите на рая. Там го чака св. Петър с душите на 4-рма негови приятели, които да кажат дали да ходи в рая.
1-ия: Грижеше се за семйството си. В рая.
2-ия: Беше добър с колегите си и винаги ни помагаше.
3-ия: В ада.
Душата на починалия:
- Защо така приятелю? Кога ти направих нещо лошо? Кога прегреших срещу теб? Нали бяхме приятели?
- Бяхме. Но влизам на летището в една тоалетна, а след мен двама бизнесмени. След тях килър - застреля ги и двамата, но не ме забеляза в кабинката. Стоя аз и не смея да дишам, но в следващия момент ми звъна мобилния телефон...
- И какво е моето участие във всичко това?
- А кой ми звъна в този момент на мобилния?