Играе сина на един програмист на някаква игри с коли( някакви ралита) и казва:
- Страшна игра! Каква кола, какви писти, само, че пътищата неестествено равни...
Бащата:
- Пътищата не са по българския стандарт...
Mили графе, всяка вечер когато се качвам на ку-
лата на нашия замък, минутите на тиха умо-
ра, ти знаеш как чакам да се изпра-
ви пред мен раздавача, но мислите ми са напра-
зни, и ти така ако ме измъчваш помни, че ти пи-
ша за последен път. Писмо от твоя Ани-
чка няма да видиш, а ще останеш с ху-
бавите спомени с хубавата снимка мо-
я в ръка.
а сега прочети през ред