На полицията с любов
Влизам си аз в магазина през студения сезон и съм пазарувал не повече от 5 минути. Излизам и гледам - моторизиран катаджия пише акт. Викам:
- Аре бе пич, дай си почивка.
Той мрачно продължава да пише. Викам.
- Аре бе пич, щ`ти врътна една свирка.
Онзи ожесточено лепва акта на прозореца и започва да пише нов за несменени летни гуми.
- Абе пич, ти си шибан скинар... аре бе!
Още не е приключил, лепва го на прозореца и започва нов. Този път за някаква пукнатина на прозореца. Това продължава повече от 20 минути. За всяка провокация, той започва нов фиш. Не ме е еня. Моята кола е на по-следващата пресечка. Просто мразя полицаите.
Солиден мутренски офис. В шефския кабинет седи не по-малко солиден бизнесмен. Влиза секретарката:
- Моля за извинение, но нали не сте забравили, че сме спонсори на Медицинската Академия?
- Не съм, а кво?
- Днес звъняха и искат помощ от хирургичното отделение.
- Че колко може, де?
- Молят за инструменти и материали. Трупове вече си имат достатъчно.