Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа:
- Ей, дългият! Кой е най-красивият в гората?
- Ти, лъвчо.
След малко среща зебрата:
- Ало, раираната! Кой е най-красивият в гората?
- Ти си лъвчо.
Продължава на татък и среща слона:
- Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората?
Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава пътя.
Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори:
- Ей, кво се нервиш, бе...Можеше да кажеш просто, че не знаеш...
В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява:
- Край! Не мога повече! Напускам!
- Защо, Костов?!? Какво се е случило?
- Писна ми! Ходя по гробището и гледам: "Тук почива...", "Тук намери покой..". И к`во се оказва? Само аз бачкам...