През нощта в килията:
- Пешо, колко е часа?
- Три.
След известно време:
- Пешо, колко стана часа?
- Четири?
Минало още време:
- Пешо, колко стана часа?
- Абе кво значение има, като сме с доживотни присъди...
В училище винаги с нетърпение чаках почивните дни. Във вторник - остават цели три дни... а в четвъртък само един!
В университета ми беше все едно, скоро ли са почивните. Защото на лекции и без това не ходех.
Сега също ми е все едно. Защото през почивните дни също работя.