Мърморила си една баба:
Туй сегашните млади срама си немат. Натискат се по трамваите, цаливат се по входовете..., абе срама си немат! А едно време що беше, ей...
Чекам яз да се мръкне, па да заспат старите. Па после тихо отворим вратата, па се изсулим наповънка, па прибегнем до плето. Па Вуте он доде от другата страна. Па я кат се обърнем и дигнем полите, па Вуте пусне потурите, па срам, срам, срам!
А то туй сегашните млади срама си немат!
Бай Славчо си тръгва от гости на приятел, живееш в друг град. През прозореца на влака се провиква
- Всичко най-хубаво ти желая и още веднъж благодаря за гостоприемството. И жена ти се чука прекрасно.
В купето настъпва неловка тишина и всички гледат Славчо с увиснали ченета. Той ги поглежда гузно и казва:
- Добре де. Излъгах. Жена му е като пън в леглото, но как да кажа нещо лошо на такъв прекрасен човек.