Гойко Митич, Стефан Данаилов и Ален Делон снимали филм в прерията. Нали са големи звезди, вечер всеки забивал нанякъде сам. Вървял си Стефан Данаилов и видял огън. Доближил се и видял Гойко Митич да пече месо. Присламчил се, взел си и хапнал. Ядат двамата и мълчат. Нашия решил да бъде малко учтив и казал:
- Абе, този Ален Делон много особен човек.
- Като не ти харесва, не го яж…
Математичката и логичката използвали хубавото време да се разходят след часовете, като се приберат през горичката на семинарията. Не щеш ли, обаче, ги подгонил някакъв загорял и те решили да се разделят, поне едната от тях да се спаси. Математичката, естествено, пресметнала най-късия маршрут до телевизионната кула, където било по-оживено и се затичала по него. Логичката тръгнала в другата посока, но мъжът бил по-бърз и я застигнал.
"И ти какво," пита математичката, като се срещнали.
"Ми, спрях се и... си вдигнах полата."
"И той какво?"
"Логично, той си свали панталоните."
"И какво?"
"Ами - логично! Мъж със свалени гащи тича по-бавно от жена с вдигната пола!"