Вицет — Хасково

Пернишка библиотека за ученика: - Феродо мравката - Хондата и Звяра - Чичо тунингованата колиба - Малката винеткопродавачка - Трансмисията невъзможна - Бентли татко, Трабант татко - Пипи Дългото пикапче - Тир по време на чума - Братя КараМАЗови - Пътеводител на галактическия катаджия - КамаЗ Сутра - Карлсон, който живее под москвича - Аладин и вълшебната ламбда сонда - Хари Потър и огненият колянов вал - Хари Потър и Астън Мартинът от Азкабан - Записки по българските автосервизи - Полуоско Африкански - Мечо аусПух - Карбуратино - Реглаж на Мостовете на Медисън - Алиса в страната на буталата - Храбрият безоловен войник - Али баба и 40 – те джигита - Снежанка и седемте Поршета

Разни 03.10.2017 2,373 прегледа

Следващ →

Още вицове

Колкото по-проходим е вашия джип, толкова по-далече трябва да ходите за помощ! Катаджия спира кола: - Пил ли сте? - Не. Аз не пия. - Я духнете! Хм....Да не се е развалил? Духва той в апарата: - Не, работи си. Майка се кара на дъщеря си: - Не те ли е срам? Всичките ти приятелки вече се разведоха, а ти още не си се омъжвала! Един пиян си тръгнал от кварталната кръчма здраво фиркан, но още му се пиело и минал през денонощния да си вземе нещо и за вкъщи. Купил с последните си пари бутилка червено вино и се заклатушкал към дома си. Но по пътя равновесието му изневерило и яко се изтърсил. Станал, изтупал се и видял, че на земята има локва от червена течност. Той панически се хванал за главата и викнал: - Охххх... мале мале мале!!! Дано да е кръв! Дано да е кръъъв!!! С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.

Еском Медия Груп ООД е медийна компания, създаваща и развиваща информационно съдържание за аудиторията в България. Нашата цел е да предоставяме актуални, достоверни и интересни новини, информация и медийно съдържание.

Поверителност | Общи условия | Етичен кодекс | Бисквитки | За реклама

Еском общност: