Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Мутра вика телевизионен техник вкъщи. Пристига техникът и пита:
- Какъв е проблемът?
- Е, тоя телевизор, го зимах оня ден. Сони братче, стереооооо, 800 долара, а? И значи вчера си го гледам и изведнъж - трак, стереото изчезна...
Техникът оглежда телевизора, гледа на масата лежи една отвертка.
- Как така ще изчезне стереото...Гледам тука една отвертка, да не сте бъркали нещо по телевизора?
- Как ша бъркамбе! Вчера си седим тука на фотьойла, гледам тая отвретка, викам чакай да си изчистим ухото с нея. Изведнъж - ОП - няма стерео...