Един хайдутин разказва за смелостта и подвиэите на
дружината му:
- Вървя си аэ през гората с мойта дружина юнаци, всичките с бели калпаци, с навити мустаци, с голями пищаци...
- Брей!
- ...и в този момент срещаме турци! Те - двама, а ние - сами.
Кара си мъж по пътя и на завоя при една скала гледа мантинелата скъсана, едно момиченце седи и плаче...
Слезнал той и отишъл при нея:
- Момиченце защо плачеш?
Тя през сълзи посочина надолу, а там размазана кола, кръв крайници на всички страни..
След това той я попитал:
- Това да не са майка ти и баща ти?!
- Да, казала тя...
След което мъжът разкопчал цепката си, извадил инструмента и казал:
- Абе така или иначе днеска не ти е ден...