Кара си мъж по пътя и на завоя при една скала гледа мантинелата скъсана, едно момиченце седи и плаче...
Слезнал той и отишъл при нея:
- Момиченце защо плачеш?
Тя през сълзи посочина надолу, а там размазана кола, кръв крайници на всички страни..
След това той я попитал:
- Това да не са майка ти и баща ти?!
- Да, казала тя...
След което мъжът разкопчал цепката си, извадил инструмента и казал:
- Абе така или иначе днеска не ти е ден...
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
Паулу Коелю (Алхимикът)