Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете… — А мислиш ли, че шарана помни?
Иванчо имал съученик Пешко, който нямал уши. Бащата на Пешко все се оплаквал на родителите на Иванчо, че той постоянно се подиграва на сина му и момчето става от ден-на ден по-зле. Иванчовият татко го предупредил, че ако разбере, че той се е подигравал на Пешко, ще яде голям бой. Иванчо отива на училище, среща Пешко и го пита:
- Мараба Пешко, как си с очите?
- Ами, добре съм - му отговаря той.
- Добре, а след 10 години как ще си с очите?
- Ами, пак добре.
- Добре, а след 50?
- Е, евентуално ще сложа очила.
Иванчо снисходително го помилвал по главата и му казал:
- Къде бе приятелю? Къде ще ги сложиш тия очила?!?