Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
Семейство Каръкови празнуват Коледа. Всички са се събрали пред празничната трапеза.
Майката отишла да види как е пуйката, отворила газовата фурна и бум... експлозия. Мъжът хукнал да види какво става. Жена му била с бухнала коса, цялата черна, но жива. Той се успокоил и казал:
- Нищо жено, цяла си, това е важното. Ще поръчаме храна.
Тръгнали към масата, но се подхлъзнали върху пуйката и паднали лошо. Решили дъщерята да се обади по телефона. Тя се затичала към телефона, но се спънала в телефонния кабел и си навехнала ръката. Изпотрошени, семейство Каръкови се събрали на масата. През това време се звъннало на вратата. Чул се гласът на разносвача на храна:
- Поръчката!
В този миг всички погледнали към малкия син Петърчо. Той се изправил и казал:
- Еб*л съм го, нека си звъни!