Една много красива но много глупава дама казала на Марк Твен:
- Ние трябва да се оженим.
- Че защо?
- Защото нашите деца ще са красиви като мен и умни като вас.
- Ами ако са красиви като мен и умни като вас?
- Колега, вие били ли сте редовно на лекциите ми?
- Разбира се, господине.
- Но аз не съм ви виждал никога! Къде сядахте?
- Зад колоната, господине.
- Ама, че работа! Петдесет сантиметра колона, а вие сте седемнадесетият студент, който е сядал зад нея.