Сряда, 30 септември 2026 | Хасково Облачно 17°
Средата на битката. Гимли сече по ред на номерата и брои падащите орки. - Тридесет и седем орки, тридесет и осем орки ... - Гимли! - Тридесет и девет орки ...и един елф ...
Бисери 3,633 прегледа
Следващ →

Още вицове

Между блондинки: - Нещо е странно днес кафето. - Глупачка, това е чай. Сервитьорът: - Момичета, още какао? Един мъж тъкмо излизал от кафенето и гледа нещо невероятно: Дълга погребална катафалка, следвана от втора погребална катафалка, а след нея върви мъж, който води един питбул на каишка. А зад него - поне 200 мъже, наредени в опашка по един. На нашия му станало интересно, приближил се и казал: - Съжалявам за загубава ви и се извинявам, че ви безпокоя сега, но просто това погребение е странно и се чудех кого погребвате. - Ами в първата катафалка е жена ми. - Какво се случи с нея? - Кучето ми я нападна и уби. - А във втората? - Там е тъща ми. Тя се опита да помогне на жена ми и кучето нападна и нея. Двамата повървели замислено в трогателно мълчание, докато нашия човек не попитал: - А ще може ли да взема кучето назаем? - Наредете се на опашката... В пожарната звъни монахиня от близкия манастир: - Помощ! Тук един мъж се опитва да се изкачи до прозореца на килията ми! - Вижте, може би е по-добре да позвъните в полицията!? - Защо в полицията - човекът има нужда от стълба, донесете му! Уличен продавач на вестници върви по улицата и крещи: - Купете си последния брой на вестника. 50 станаха жертви на измама... Купете си.... Минувач се заинтригува и купува вестник, разгръща го и търси статията. Оказва се, обаче, че няма подобна статия и той гневно казва на вестникаря: - Няма нищо подобно в този вестник, бе! Вестникарят, без да му обръща внимание, продължава да крещи: - Купете си последния брой на вестника. 51 станаха жертви на измама... В клуба на лордовете. - Джентълмени, вчера имах интересна случка. Представете си: силен студен дъжд, седя си пред камината. Изведнъж се чува на вратата. Отварям и виждам една прекрасна лейди - вир-вода... - И по нататък? - Разбира се, поканих я. тя трепереше от студ и помоли за уиски, но то не я сгря, и помоли да седне в скута ми, зада се сгрее. - И??!!! - Кълна се, господа, няма да мине и половин година и ще е моя!