Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
В травматологията лежи гол мъж. Влиза сестрата, пациентът я поглежда и нещо започва да му се повдига...
- Извинете - сестрата указала с пръст, нещо Ви става...
- А, това ли? Това е слънчев часовник...
- Нима? И колко е часът?
Пациентът погледнал сянката и отвърнал:
- Десет без пет.
Сестрата погледнала своя часовник и разочаровано казала:
- О, Вашият изостава! Вече е два след обяд...
Пациентът я погледнал премрежено и прошепнал:
- Ами... сверете го!