В час по литература, децата имали задача да напишат разказ на избрана по тях тема. Като няколко минути преди края на часа, няколко деца трябвало да станат да прочетат това което са написали. Като особено силен ученик вдигнали Иванчо на дъската да чете.
И той започнал да срича лекинко :
- Зима е. Престанало е да вали сняг и земята се е сковала от сухия студ който я обвива ...
- Браво Иване, - прекъснала го учителката - ще оправим двойките !
- ... езерото е замръзнало - продължил Иванчо - и вълците се шибат на леда !
- И В А Н Е, не те ли е срам, пак започна с твоите истории, не ти ли е неудобно ?
- Е как ще е удобно госпожо ? Нали е хлъзгаво...
Значи събрали се внучка, дъщеря и баба. Започнали да си говорят коя е изпитала най-голямата си болка в живота. Започнала първа внучката да споделя:
- На мен най-голямата болка в живота ми до сега беше, когато го направих за първи път. Много ме болеше.
После заразказвала майка й:
- Мен най-много ме болеше, когато те родих дъще.
Дошъл ред и на бабата, да сподели своята най-голяма болка:
- Ами, започнала бабата, моята най-голяма болка беше вчера.
Всички започнали да я питата:
- Е как така вчера бе?
- Еми, ей така, отвърнала бабата, както си карах колелото и си прещипах клитора на веригата.