Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена…
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо…
Дълга опашка за бира. Заекът се появява отнякъде и застава най-отпред. Вълкът излиза от опашка, хваща заека за ушите и му се кара:
- Що се предреждаш, бе ушак...
- Ти ела с мен зад ъгъла и ще видиш...
Тръгват, а след малко заекът се появява сам и пак застава най-отпред на опашката.
Излиза мечката, хваща го за ушите и му се кара:
- Ти защо заставаш пред страшната мечка, бе?
- Ти ела с мен зад ъгъла и ще разбереш.
Отиват. След малко заекът отново се появява и застава отпред.
Излиза страшният лъв. Изревава смразяващо... Заекът го прекъсва с жестове и му показва ъгъла. Тръгват натам, минават зад ъгъла, а там стои Змей Горянин:
- Аре стига, бе заек. Само месо, месо, месо.... Кога ще донесеш бирата?