Съдят един за убийство. На въпроса на съдията как у извършил убийството подсъдимият отговаря:
- Разказах му един виц и той падна и умря.
Съдията не повярвал и предложил на подсъдимия да му разкаже вица насаме, за да се увери, но за всеки случай по време на експеримента да присъства и един полицай за охрана и свидетел.
Подсъдимият разказал вица и съдията моментално умрял.
На десетия ден сутринта полицаят се събужда от сън, плесва се по челото и извикал:
- Ей-й-й! Загрях! - паднал и умрял.
В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч:
- Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята.
Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши.
Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло:
- Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари?
Директорът се усмихнал и отвърнал:
- Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета!