седях и си мислех.и пак седях и си мислех.така мина час.аз продалжавах да седя и да си мисля.измина и 2ри час-все така седях и си мислех...внезапно,дори не знам как,установих,че само си седя
Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
- Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
- А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
- Хартията бе, хартията!