На една жена умрял мъжът й. Тя пожелала да го кремират. Като се прибрала вкъщи, излязла на балкона с урната в ръка, отворила капачето, загребала с ръка от праха на мъжа си, издухала го в градината и казала:
- Грозна съм била, а?
Загребала втори път и отново издухала праха в градината:
- Криви ми били краката, а?
На третия път издухала всичко от урната и казала:
- Не съм можела да духам, а?
Разхождала се червената шапчица из гората и не щеш ли точно тогава за първи път и дошъл мензисът... Тя много се притеснила, но продължила пътя си тъй като знаела, че баба й страшно се нуждае от чесалката за гръб! Както си ходела и се чудела дали ще успее да стигне до баба си, дръгливия кон, дали няма да й изтече кръвта, тя срещнала вълка. Той бил страшно гладен, но като видял колко е притеснено младото момиче е попитал какво има. Тя жалостно процедила:
- Ами вълчо... умирам... тече ми кръв между краката и не знам колко време ми остава...
Вълкът учуден и загрижен казал:
- Дай да погледна червена шапчице?
Тя му разрешила. След малко вълкът излензал из под полата на момичето и леко загрижен казал:
- Ами, виж аз не съм специалист, но ми се струва че са ти резнали топките!