Трима отшелници живеели самотно в пустинята. След всеки седем години един от тях имал право да каже по едно изречение. Минали седем години и първият казал:
- Ех, че ми се яде спанак!
След още седем години вторият казал:
- Ех, че ме се яде спанак!...
Като изменали още седем години и дошъл ред на третия, той казал ядосано:
- Стига с тоя спак, бе! Надухте ми главата с него!
Иванчо и Марийка минавали по един мост. Марийка казала:
- Иванчо, искам да ме издържиш да се изпикая от моста в реката.
Хванал я Иванчо и я поднесъл през перилата на моста. Държал я половин минута, цяла минута, па рекъл:
- Ма Мариике, няма ли да пикаеш, че ми отмаляха ръцете, ма!!!
- Чакай, бе Иванчо, отдолу има една лодка, чакам я да мине, та да се изпикая в нея!
А Иванчо рекъл:
- Пикай , бе Марийке - това ти е отражението бе....