Върви си един човек и изведнъж намира старинна лампа.
- Оппа, тука нещо като в "Аладин и вълшебната лампа" става май....
Потъркал той лампата веднъж, потъркал я втори път - нищо не се случва. Засилил се да я хвърли, а отвътре се чува глас:
- Отпред търкай, дългата част на лампата!
Потъркал човекът предната част на лампата, а отвътре гласът продължава:
- По-силно търкай, бе, идиот! И по-бързо.
Изплашил се човекът и започнал още по-силно и по-бързо да търка....
- Още по-бързо, бе, тъпчо...
Още по-бързо започнал да търка човекът, а по едно време отвътре се чува:
- А-ахххх, кеффффф, а сега остави лампата на място и изчезвай!
Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче.
- Защо плачеш?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Гледай го ти! - казал лъвът и продължил. Среща вълка - и той плаче.
- Какво ти се е случило?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Виж го ти хитрецът!
Продължил нататък и среща мечката - също плаче.
- Какво е станало, защо плачеш Мецо?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- И тебе ли? Ще я видим ние тая работа!
Продължил нататък лъвът и гледа - заекът стои до една дупка и мисли.
- Абе Зайо, ти цялата гора си наебал - бива ли такива работи?
- Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, защото са ми къси лапите...
- Къде, къде - казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи...
- Ах ти хитър заек!