Свещенник предложил на монахиня да я отка ра до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещенникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, до като сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново.
"Прости плътската ми с лабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастир а, монахинята се прибрала. Свещенникът бързо изтичал в църквата за д а погледне Псалм 129. Същият гласял:
"Давай напред и търси, нагоре ще от криеш благоденствие."
Вървели си по една горска пътечка Бай Ганьо, турчина и французина в колона по един. Първи вървял турчина, след него французина и накрая Бай Ганьо. И както си вървели турчина възкликнал:
- Я злато!
- Уау! -казал французинът.
- За мене! - казал българина и си го прибрал. Продължили те нататък и турчина гледа някакъв скъпоценен камък.
- Я какво ли е това? - казал той.
- Тва е диамант! - отбелязал французинът.
- О, така ли, я той ми мирише на моя джоб! - казал Бай Ганьо и си го прибрал.
Ядосал се турчина, че все Бай Ганьо обира нещата, които намират и решил да застане той отзад. И така сменили се те и продължават по пътеката.
- Лайнооооооо!
- Мирише!!!
- За мене!!!Ам ам ам.