Намерил един философ една бутилка, отворил я, а от нея изскочил вълшебния джин:
- Аз съм всемогъщия джин, ти ме освободи..
- Как ше си всемогъщ, ако не можеш от една бутилка да се измъкнеш?
- Ще ти изпълня три желания.
- Създай камък, който никой да не може да вдигне.
- Странно желание. Какво е второто ти желание?
- Вдигни го.
- Предавам се, аз не съм всемогъщ джин. Ще се върна в бутилката да се упражнявам.
- Аз правилно ти казах, че не си всемогъщ.
- Правилно, но безполезно.
На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.