Класическа случка: потъва кораб и единствените оцелели са българин, французин и американец.
Още по-класическо: попадат на канибалски остров.
Вожда им казва:
- На всеки ще дадем едно куче и един чувал с храна за един месец. Но тя е САМО за кучето. След един месец, ако не сте научили кучето да говори: в казана (или както казваха в Замунда "в казаната").
Първи е американеца. След един месец го намират, кожа и кости, живял само на листа, а кучето топчесто, щастливо маха с опашка.
- Научи ли кучето да говори?
- Да, разбира се.
Кучето се обажда:
- Бау.
Пускат го в казаната и наред е французина.
Същата история, кучето вече едвам ходи от затлъстяване.
Последен е българина.
След един месец кучето кожа и кости, едвам ходи, а българина доволен.
- Какво направи бе идиот? Храната беше САМО за кучето, що си я ял?
- Не вярно, не съм я докоснал даже.
Тогава до него се обадило кучето:
- Лъже мръсникът, лъже.
Край язовира се е разположило на пикник семейството на новобогаташ.
На другия бряг рибар клечи с въдичка.
По едно време новобогаташът се развиква:
- Помощ! Помощ! Жена ми се дави! Не мога да плувам! Сто долара на този, който я спаси!
Рибарят захвърля такъмите и скача във водата. Измъква жената, прави й изкуствено дишане, връща я към живота.
- Какво става със стоте долара?
Новобогаташът стои до него притеснен.
- Братче, аз така се уплаших, че съм се припознал
- това не е жената, а тъщата...
- Ама че куцуз! - казва рибарят.
- В такъв случай, колко ви дължа?