Митничар умира и попада в ада.
Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада.
Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино:
- 1000 долара на червено.
- Извинете, господине, не приемаме пари.
Отива на бара:
- Едно мартини с лед!
- Не приемаме пари, господине.
Влиза в ресторанта:
- Супа от костенурки, стриди и шампанско…
- Съжалявам, не приемаме пари…
Митничарят отива при дяволите отново и пита:
- Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари?
- Не.
- И защо?
- Ами защото тука е ада за митничари…
Госпожата на Иванчо влиза в класната стая и вижда на дъската нарисуван един член. Пита:
- Ученици, кой го нарисува?
След повтаряне на въпроса няколко пъти Иванчо си признал.
- Иванчо, след часовете при мен в кабинета.
Влиза Иванчо в кабинета, а отвън съучениците очакват да видят какво ще се случи. Минават пет, есет, петнадесет минути. На двадесетата минута Иванчо излиза целия разрошен, измачкан.
Съучениците му го питат:
- Какво стана?
- Аз казвах ли ви, че винаги има нужда от малко реклама..