Вицет — Хасково

Срещат се Нане и Вуте, заприказвали се и Нане пита Вуте кaкво работи - Научен работник - Е, кво е това научен работник - пита Нане. - Глей са, правим разни опите и докоментираме и протоколираме. Та значи фанахме една стоножка, откинем и единио крак и речем "Оди ма!". Она оди. И ние пишем у протоколо - "она оди". После откинем още един крак, пак и речем "А оди ма!". Она па оди и ниа пишем у протоколо "она па оди". И така доде й откинем сите крака. Викаме й "А оди ма!", а она ни мръда, ни шава. И ние пишем у протоколо "она оглуше"...

Нане и Вуте 03.10.2017 17,213 прегледа

Следващ →

Още вицове

Александър Бел изобретил телефона през 1875. Когато го включил за първи път, видял, че има две пропуснати повиквания. От Чък Норис... Обява във вестник "Таймс". Във връзка с болестта на един от музикантите на световно известна рок група, на временна работа се наема барабанист: Старец-алкохолик със занемарена външност, глупашки маниери и ярко изразена наркотична зависимост. Заплата - 100 хиляди долара на месец. В час по биология учат за морската флора и фауна. По едно време учителката пита учениците: - Знаете ли защо калканът е плосък? Всички мълчат и се оглеждат, само Иванчо вдига ръка. - Кажи, Иванчо, защо според теб калканът е плосък? - Защото го е опънал кита и калканът станал на вестник! - отговорил Иванчо. - Иванчо, как не те е срам, вън! Утре да доведеш баща ти или изобщо не ми се мяркай пред очите! На следващия ден бащата на Иванчо отива в училището. - Добър ден, госпожо, кажете какво има, някакъв проблем със сина ми? Учителката възмутена му разказала случката от предишнея час. - А вие, като сте учителка по биология, знаете ли защо на рака са му изпъкнали очите? - попитал бащата на Иванчо. - Ами не мога да кажа със сигурност, има някои теории по въпроса, но съвременната наука все още няма категоричен отговор на този въпрос - отвърнала изненадана учителката. - Ами тогава аз ще ви осветля по въпроса - на рака са му изпъкнали очите защото видял как китът опънал калкана! Човек поверява живота си на това, в което вярва. Ричард Бах (Едно) Учителката съветва учениците да бъдат внимателни към старите хора. - Аз преведох една стара жена през улицата! - хвали се на другия ден Пол. - Чудесно! - казва учителката. - А ти, Пиер? - Помагах на Пол. - Браво! А ти, Жан? - Аз помагах на Пол и Пиер. - Защо беше необходимо да им помагаш? - Ами, онази бабишкера изобщо не искаше да пресича. Аз я бутах отзад, а те я дърпаха за ръцете.