Едно коте се разхождало в парка, когато минало покрай едно езерце. То погледнало натам и забелязало във водата малка наденичка. Котето много се зарадвало и понеже водата била плитка то протегнало лапичката си, издърпало наденичката и я изяло.
На следващия ден докато котето се разхождало, то пак погледнало в езерцето. Там имало друга наденица, само че по-голяма. Този път се наложило котето да пъхне целия си крак във водата за да я извади. След това я изяло.
На следния ден нещата се повторили, но този път наденицата била огромна и била на дъното на езерото. Изглеждала много апетитна, но била толкова надълбоко, че котето наистина трябвало да се понапъне за да я извади, и тогава то паднало...
Поуката от историята е: Колкото по-голяма е наденичката, толкова по-мокро е котето!
На Иванчо му дали за домашно да напише как се е появил на бял свят.И той питал майка си:
-Мамо,как съм се появил на бял свят?
-В зелка те намерихме!
Иванчо питал и баща си:
-Тате,как съм се появил?
-В роза те намерихме!
И накрая в съчинението си Иванчо писал:
-Вече няколко поколения от моя род се размножават вегетативно,без да знаят за кефа от личния живот...