Заради кризата изгубих работата си, преживявам четвърти месец на единия хляб и сладък чай. Вчера се порових из шкафа, намерих половин килограм боб и две глави лук. Реших да си направя боб. Чистя си аз боба, а малка хлебарка притичва към мен.
Бедната, от глад даже не се страхува от стопанина. Не я убих, като сварих божа, капнах й малко и на нея. Сега си седя и й капвам от сладкия чай. А хлебарката стана съвсем питомна. Яде почти от ръката ми.
- Емиле, ти имаш ли си приятелка в детската градина?
- Да, Катето, и като порасна, ще се оженя за нея.
- Скоро има рожден ден, какво ще й подариш?
- Сърцето си.
- Само това ли?
- А, не, и дъвка.