Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
— Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
— Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен…
Между приятелки:
- Ще ми заемеш ли пари?
- Колко?
- Ами, 500.
- Нали вчера взе заплата! Къде я дяна?
- Разбираш ли, видях на разпродажба страхотни червени обувки, купих ги. След това се сетих, че няма с какво да ги нося. Трябваше да взема чантичка и ръкавици.
- Ясна си ми - похарчила си заплатата и сега се чудиш как да доживееш до аванс!
- Как да го кажа... Майната му на аванса, не ми стигат за шалче...