Вицет — Хасково

Вървят арменец и евреин в пустинята. Евреинът намерил торба със злато. - Хайде да делим - казал арменецът. - Аз я видях, за мен е! След време арменецът намира торба с храна. - Хайде да делим! - Аз я видях, за мен е! - Ще ти дам половината злато! - казал евреинът. - Ще направя пазар и ще дойдеш да си пазаруваш - казал арменецът. Отива евреинът и пита: - Колко струва половината храна? - Една торба злато. - Много е! - Пазар голям - избирай.

Разни 03.10.2017 2,219 прегледа

Следващ →

Още вицове

"От всяко положение има изход!" - казала Червената шапчица изпод опашката на вълка. - Тате, може ли да ти взема ключовете от колата? - моли абитуриент баща си. - Искам да се похваля пред съучениците си, че карам кола за двадесет хиляди. - Ето ти един лев, - казва Генко, - и се похавали, че се возиш на автобус, който струва двеста хиляди. Един ден майката на седемте козлета излязла на пазар и им казала няма да отваряте вратата на никои.САМО НА МЕН паролата ще е "Ям чушки".Отишъл Кумчо Вълчо потропал на вратата козлетата попитали: -Кои е ? -Аз съм вашта маика. -Кажи паролата. Отвънка не се чуло нищо и вълкът си тръгнал.Отишал тои при лисицата(тя нали била най голямата клюкарка)попитал я дали знае паролата и тя му казала че паролата е ЯМ ЧУШКИ.След няколко дни Вълка пак отива същата ситуация,почукал тои на вратата отвътре се чуло: -Кои е ? -Маика Ви! -Кажи паролата -Ям чушки Отвътре се обадило едно козле -Яж ми ***! От днес си имаме шпионка! :) Един ден Бай Българина, Бай Турчина и Бай Испанеца тръгнали на пикник. Влезнали в една пещера, а там живеело Синьото око. Бай Турчина влязъл в пещерата и Синьото око казало: -Аз съм Синьото око и живея тук! Кой прекъсва моя сън? Ще те изям!!!!! И тогава Бай Турчина от страх избягал навън от пещерата. Тогава Бай Испанеца влязъл в пещерата и Синьото око казало: -Ще те изяяям!!! И тогава Бай Испанеца избягал. Тогава Бай Българина влязъл в пещерата и пак се чуло: -Аз съм Синьото око ще те изям!!! Тогава Бай Българина отговорил: -Внимавай да не ти посиня и другото око! Жена ми се отнася с мен като с Бог. С други думи, почти забравя, че съществувам, докато не се нуждае от нещо.