Колко хубаво би било ако живота протича наопаки. Първо трябва да умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш. След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина... И всичко това - в първия работен ден.
Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията.
После отиваш в начално училище, ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности. Ставаш малко бебе. Влизаш обратно. Прекарваш последните си 9 месеца, плувайки в лукс с централно отопление, СПА център, руум сървис, при почукване по стената и накрая, свършваш като оргазъм...
По коридора на ВУЗ-а върви професор. Среща го студент:
- Здравейте, професоре. Може ли един въпрос?
- Разбира се, питайте, млади човече.
- Кажете, професоре, когато легнете да спите, къде държите брадата си под или над одеалото?
След кратка пауза:
- Да-а-а, знаете ли, Май не съм се замислял.
- Ами, извинявайте, тогава.
И се разминали.
След седмица професорът, с посивяло лице и кръгове под очите, среща студента и го хваща за гушата:
- Ах, ти, негодник! Вече цяла седмица не мога да спя - и под, и над одеалото, все ми е неудобно!