На полицията с любов
Влизам си аз в магазина през студения сезон и съм пазарувал не повече от 5 минути. Излизам и гледам - моторизиран катаджия пише акт. Викам:
- Аре бе пич, дай си почивка.
Той мрачно продължава да пише. Викам.
- Аре бе пич, щ`ти врътна една свирка.
Онзи ожесточено лепва акта на прозореца и започва да пише нов за несменени летни гуми.
- Абе пич, ти си шибан скинар... аре бе!
Още не е приключил, лепва го на прозореца и започва нов. Този път за някаква пукнатина на прозореца. Това продължава повече от 20 минути. За всяка провокация, той започва нов фиш. Не ме е еня. Моята кола е на по-следващата пресечка. Просто мразя полицаите.
Живял някога скромен служител. Всеки ден, когато се връщал от работа, по пътя към вкъщи го нападали трима местни просяка и го спуквали от бой и му взимали парите. Един ден служителят не отишъл на работа, а се записал на уроци по карате. Научил се толкова добре да се бие, че и десет просяка да му се хвърлели, той можел да се справи с тях. На другата вечер пак се прибрал вкъщи пребит от бой. Жена му го попитала:
- Та нали ходи на уроци по карате, защо пак са те пребили?
- Ами, разбираш ли, даже не успях да си извадя кимоното от чантата и те вече ме бяха смазали!..