В час, Иванчо си играе с химикалката, учителката го видяла и попитала:
-Иванчо , какво правиш?
И той и показал химикалката и започнал да я щтрака и казал:
-Госпожо чудя се и вие вижте, влиза и излиза , а няма малки химикалчета.
Марш изгонилага го да отива при директора и там бил изгонен направо от училище, и да доведе баща си.
Върви си Иванчо отчаян и без да иска минава на червено.
Полицаят го спира и му тегли едно конско , Иванчо се извинява и му разказва случката и защо е отчаян.
Полицаят помислил малко взел химикалката , разглобил я и успокоил Иванчо.
-Иванчо успокой се , няма да водиш баща си , а утре ще кажеш на директора и учителката , че няма малки химикалчета защото има спирала и му показал пружинката.
Их бин българче унд крефте
мутер мен ме е родила,
с готини блага гешефте
мойта хаймат ми е мила.
Их бин българче унд либе
мойте долари зелени,
и на Вуте да го тресна
първа фройде е за мене.
Их бин българче, ин фрайер
щад насран си аз живея,
българското в мен играе,
щом файда ме залюлее.
Их бин българче унд ваксна
в царски дни и Ново време,
зон на чалга съм прекрасна,
тохтер съм на гадно племе.