Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция:
- Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин...
- От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя.
- Кой се обади! - пита старшината.
- Редник Петров, сър!
- Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник?
- От алумин, господин старшина.
- Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба...
- Ядрена бомба, господин старшина.
- Кой се обади?
- Редник Петров, сър!
- Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник?
- Изядрена, господин старшина.
- Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме?
Тишина. От сроя се чува познат ляс:
- Пазиме старшината!
- Кой се обади?
- Редник Петров, сър.
- Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...
И пак женицата изневерявала на мъжа си и както му е реда той се прибира в подходящия момент, жената пак крие в гардероба любовника и мъжа директно в спалнята и вика:
- Жена! Тука има мъж!
- Не бе мъжо, никой няма!
Ядосан той отваря гардероба и гледа един малък смотан сух мъж, клекнал в ъгъла се свил...
- Какъв си ти бе!?
- Ммми Митко!
- Какъв Митко бе?! Шутове, тупаници, смачкал го от бой и го изритал.
На другия ден пак същата работа, мъжът се прибира, жената гола и отрича, и той направо към гардеробра, отваря и какво да види - пак един съсухрен, смотан келеш, клекнал в ъгъла посран.
- Какъв си ти бе!?!?
- Миими Митко!
- Какъв Митко бе?! Хванал го пак и го смачкал от бой и го изритал.
И уви обаче на третия ден абсолютно същата ситуация. Мъжът се прибира и вече не пита, не гледа, а направо отива към гардероба, отваря и вътре един голям здрав батко, едва се побрал в гардероба.
- Какъв си ти бе?
- Сергей!
- Мии къде е Митко?!