Моята изповед:
Сьжалявам че баша ми не е мутра!
Сьжалявам че не живеем в кьща в бояна!
Сьжалявам че нямаме SL-500!
Сьжалявам че родителите ми са разведени!
Сьжалявам че уволниха баща ми от работа!
Сьжалявам че ми дават по 2лв. на ден!
Сьжалявам че не си купувам маркови дрехи!
Сьжалявам че вече няма да тренирам понеже нямям пари да си платя таксата.
Сьжалявам че не мога да си купя нов G.S.M!
Сьжалявам че трябва да се ограничавам в разговорите!
Сьжалявам че понякога отказвам да отида на рожденните дни на прияте ли те си понеже сърце не ми дава да поискам пари от татко!
Сьжалявам че няма да си празнувам абитюренския бал!
Сьжалявам че когато искам да си купя нещо трябва да спестявам от джобните си 2 лв.!
Сьжалявам че има хора които цял живот са били богати!
Сьжалявам че сьм се родила!
Сьжалявам че живея в Бьлгария!
Жена крещи на улицата:
- Помогнете! Няма ли кой? Детето ми глътна монета! Сега ще умре! Помогнете!
Изведнъж от тълпата изскача мъж, бързо хваща детето за краката и започва да го тръска с главата надолу, докато не изпадне монетата.
Майката започва да благодари горещо на спасителя:
- Благодаря ви докторе, ако не бяхте вие...
- А, няма нужда, само че аз не съм доктор, аз съм данъчен инспектор...