На 15ти септември, в кварталната книжарница царяло оживление, първолаците и родителите им радостно купували нещата необходими за училище. Но цял ден пред книжарничката стояло едно дете, което гледало с тъжен поглед витрината на магазина, детето било с фланелка на Левски, разбира се 9ти номер, на гърба му пишело "Гонзо". В края на деня продавачът се смилил над бедното дете и го поканил в магазина да си избере каквото иска като подарък за първия учебен ден, дали флумастри, боички, книжки за оцветяване, каквото пожелае. Детенцето, което било по-мургаво от децата които преди него били в магазина с влажен поглед и треперещи ръчички посочило какво иска: - Едно лепилце, моля.
Късно през нощта преди изпит. Телефонът на преподавател звъни:
Преподавател: Ало?
Студент: Спиш ли, гад мръсна?
Преподавател: Да.
Студент: Ние тука учим.
… На изпита:
Предавателя: Кой учи цяла нощ снощи да си вдигне ръката!
Няколко студенти вдигат ръка.
Преподавателя: Напуснете имате двойки. Другите имате шестици.
Късно вечерта пак звъни телефонът на преподавателя:
Преподавател: Ало?
Студент: Спиш ли?
Преподавател: Да!
Студент: Ние тук поливаме шестиците!