Седяло зайчето на един кръстопът и си пиляло ноктите. Минала лисицата и го попитала:
— Какво правиш.
— Пиля си ноктите, че имам среща с лъвицата – казало зайчето.
— Бре, тоя заек, я го виж ти – помислила си Лиса.
Тя срещнала вълка и му казала. Вълкът се зачудил, но решил и проверил – отговора – същия. Разчуло се – минали няколко животни – заека все отговаря, че има среща с лъвицата и това си е. Решили животните да кажат на лъва за невярната лъвица. Той слушал, слушал и тръгнал към кръстопътя, гледа – вярно е. Заека седи там и си пили ноктите. Попитал го какво прави, а заека казал:
— А… а… а… нищо – пиля си ноктите и говоря глупости…
Учените дотолкова придобили самочувствие, че се изправили пред Бог и заявили:
- Ние вече можем да направим човек от кал.
- Добре отвърнал Бог опитайте!
Те започнали, но той ги спрял:
- А, не! Направете си ваша кал!