София. Средата на зимата. Студ и мраз, вали гаден мокрещ сняг. На спирката пред Софийски университет чака рейса закъснял студент. Той е вдигнал яката на тънкото си палтенце, потропва с пробитите подметки на обувките си, опитвайки се да стопли премръзналите си крака. Проклина света и безпаричието и трака със зъби. До него спира бял мерцедес с тъмни стъкла. Бавно се спуска автоматичният прозорец, топъл въздух лъхва студента в лицето. Касетофонът свири модният чалга хит. Млада дама облечена с кожено палто протяга ръка през прозореца и изтръсква пепелта от цигара, забучена в дълго цигаре. Обръща се към студента и пита с приятен глас:
- Простете, млади човече, кажете ми моля, къде се намира най-близкият бар?
- В Стокхолм, к-к-к-учко...
Една жена отива при психиатър и му казва:
- Докторе, в последно време всичко ме нервира. Не издържам повече. Помагай.
- Хм, значи ви трябва някаква терапия. Каква да ви предложа?Опитвали ли сте да успокоявате нервите си с четене на книги?
- Опитвала съм, как да не съм опитвала. Нищо не става. На петата минута вече съм извън кожата си. Страшно много ме нервира бавното действие в книгите.
- А опитвали ли сте с музика?
- Опитвала съм. Пак не се получава. На петата минута вече съм страшно нервирана. Или ритъма не ми харесва или гласът. Адски дразнещо ми е.
- А да сте опитвали да успокоите нервите си със секс?
- Ей, докторе за това не се бях сетила. Приложи ми тази терапия.
Съблекли се и лекарят започнал "терапията". След пет минути обаче пациентката му казала:
- Докторе, нещо много започна да ме нервираш. Хайде решавай по-бързо... или вътре, или вънка. Какво е това вътре-вънка, вътре-вънка.