Стойчо Иванов идва всеки ден на работа, въпреки че е пенсиониран

60-годишният Стойчо Иванов категорично отказва да приеме факта че е пенсиониран и всеки ден стои по 8 часа в коридорите на хасковското бюро по труда. Вратата на стаята, която до момента е използвал е заключена, но мъжът не мръдва и на сантиметър от нея, опасявайки се, че ще го уволнят дисциплинарно за неявяване на работното си място. Още повече, че му се е случвало два пъти от 2009-та насам, но съдът го е възстановявал на работа.

Сега обаче е различно. Според законова промяна от миналата година, всеки работодател може да пенсионира свой служител ако е достигнал необходимата възраст за пенсия. А Стойчо е пенсионер отпреди 4 години. След 34 години трудов стаж в бившето Мануела, той излиза в заслужен отдих на 57 години, с пенсия от 250 лв. Не му стига и започва веднага работа в бюрото по труда за още 270 лв заплата, като изпълнява длъжността шофьор и техническа поддръжка. Така, близо 4 години. Нещата в бюрото обаче се променят. Заради кризата са съкратени много служители, инспекторите на бюрото вече почти не пътуват и нуждата от подобен човек отпада. Шефката му Вартухи Хачикян се опитва да трансформира длъжността на Стойчо и той да се занимава с това, което правят в бюрото - да обработва документите на безработните. Стойчо отказва. Той иска да е шофьор.

Обаче през 2009-та се констатират злоупотреби със служебно гориво. Според Вартухи Хачикян, е доказан сериозен преразход, горивото е било зареждано в личната кола на Стойчо, зареждано е в почивни дни. С този мотив тя го уволнява. Неспазени срокове обаче дават мотив на съда да го върне обратно на работа. Оттогава години наред, Стойчо отказва да бъде друго освен шофьор и не подписва никакви други длъжностни характеристики. На практика, той не върши работата, която се очаква от нашите инспектори и експерти, обобщава Хачикян. С този мотив тя го пенсионира на 9-ти януари и в присъствието на свидетели, го осведомява че от 10-ти не е на работа, като обезщетението ще му бъде изплатено.

Дали заради призрака на пенсията и чувството на безполезност или защото усеща, че този път аргументите му пред съда ще се окажат безполезни, но Стойчо всеки ден стои, а на моменти и седи на плочките в коридора на Бюрото.

Повече за драмата от неизбежната пенсия-вижте в нашия видеорепортаж.

Г.Христов