Недим Генджев

Евродепутатът Метин Казак от ДПС, член на Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент, се обърна официално с писмен въпрос с приоритетно значение към Европейската комисия по повод протестите на мюсюлманите в България срещу връщането на Недим Генджев като глава на вероизповеданието. Питането на Метин Казак е подкрепено от още двама либерали - Софи Интвелд от Холандия и Карл Хаглунд от Финландия. Това съобщиха за „Кърджали бг вести” от офиса на Метин Казак в Брюксел

Евродепутатите питат: Дали и как Комисията наблюдава правото на самоопределение в религиозните общности и ненамесата на държавните органи в тяхното самоуправление? И още, смята ли Комисията за допустимо вмешателството на съда в толкова чувствителни сфери, каквито са религиозната автономия и правото на религиозно самоуправление?

Метин Казак информира членовете на Европарламента за вълната от протести на мюсюлманите в България, предизвикани от решението на Върховния касационен съд от края на май 2010 г. В Европейския парламент пристигна и копие от протестната декларация, връчена от повече от хиляда мюфтии и имами от различни краища на България, по време на шествието им в София срещу решението на Върховния касационен съд.  Де факто то връща Недим Генджев на поста главен мюфтия, въпреки че многократно е отхвърлян от по-голямата част от мюсюлманите. Протестната декларация на мюфтиите се позовава на чл. 9 и 11 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.

Евродепутатите бяха информирани и за митинга на над 200 души в шведския град Малмьо, които също се обявяват срещу „издевателствата на съда в България спрямо религиозните групи”.

Либералите в Брюксел намират, че автономията и правото на самоопределение във вероизповеданията са особено деликатни сфери и е недопустимо съдебната власт да се намесва в тях. В коментарите си те припомниха и друг сходен случай от практиката на Европейския съд по правата на човека Дело № 30985/96 „Хасан и Чауш срещу България”.

В изложението на писмения въпрос тримата евродепутати-либерали Казак, Интвелд и Хаглунд разкриват и  неравнопоставеност, заложена в приетия в България през 2001 г. Закон за вероизповеданията. Законът признава Българската православна църква за юридическо лице, а всички други вероизповедания трябва да се регистрират от съда, за да придобият статут на юридически лица.

Очаква се отговорът на Европейската комисия да пристигне в офиса на Метин Казак в Брюксел през юли.