Растения, освободени от топящия се лед в Канада, разкриват хилядолетно настъпление на ледниците, което затоплянето е обърнало

Преди около 2000 години ледената шапка Барнс на канадския остров Бафин започва да се разширява. Настъплението продължава до около 1960 г., когато тенденцията се обръща. Според ново изследване човешкото влияние върху климата може да е прекъснало самото начало на следващия ледников период.

Това е изводът на екип, ръководен от геохимика Николас Йънг от Колумбийския университет, в проучване, публикувано в Science на 22 октомври 2026 г.. Авторите свързват отстъплението с усиленото лятно топене вследствие на антропогенното затопляне. Ледът започва да губи повече, отколкото успява да натрупа. 

Барнс е останка от огромната Лаврентийска ледена покривка, която през последния ледников период е покривала голяма част от Канада и северните територии на днешните САЩ. Затова възобновеният ѝ растеж привлича вниманието: учените изследват възможно начало на процес с континентален мащаб. news.

Мъртвите растения показват кога е дошъл ледът

По отстъпващия край на Барнс излизат мъхове и дребни храсти, останали погребани под лед. Екипът започва да събира проби през 2022 г., разказва Институтът за арктически и алпийски изследвания към Университета на Колорадо.

Радиовъглеродното датиране определя кога растенията са загинали, след като ледът ги е покрил. Съпоставени с местоположението на пробите, тези дати позволяват да се проследи настъплението му. По-старите растения се оказват по-близо до сегашния леден край — в съответствие с постепенно разширяване на покривката.

Оценката за начало преди около 2000 години използва и данни от съседни ледени шапки. Именно съпоставянето на растителните останки от различни места помага на авторите да възстановят по-дългата последователност на отдръпване и повторно настъпление.

Ледникът, който изглеждал стабилен

Има и любопитна подробност в историята на самите наблюдения. Първите научни изследвания на Барнс през 50-те и 60-те години на миналия век го описват като изключително стабилен.

Според новата реконструкция наблюдателите са попаднали на кратък период на равновесие между охлаждащото влияние на намаляващото лятно слънчево огряване и затоплянето от парниковите газове. След това балансът се нарушава и отстъплението започва. Така привидната неподвижност се оказва момент от продължителна промяна, обяснява съавторът Гифърд Милър. 

Новото проучване подчертава, че растежът е прекъснат въпреки продължаващото намаляване на лятното слънчево огряване, свързано с орбиталните изменения. Според авторите парниковото затопляне е надделяло над тази естествена тенденция. 

Започнало преди 2000 години или предстои след 10 000?

През февруари 2025 г. друг екип, ръководен от Университета в Кардиф, представя различна оценка: естествен преход към следващо заледяване би могъл да се очаква след около 10 000 години.

Това изследване разглежда климатични записи за последния милион години и връзката им с измененията в земната орбита и наклона на оста. Авторите изрично уточняват, че човешките емисии могат да предотвратят очаквания естествен преход. 

Част от разликата е в определението за начало. Новият екип предлага първото възобновено разрастване на останалата ледена покривка да се приема за начало на следващото заледяване — много преди да се оформят огромни континентални ледници. Това е интерпретация на авторите, която поставя под въпрос досегашните представи за времето на този преход. 

Съпоставката разделя две различни задачи: възстановяване на реално настъпление на леда в конкретен район и оценка кога климатичната система би преминала към широко заледяване. Регионалните следи са доказателство за растежа; определянето им като начало на следващ ледников период изисква по-широкото научно тълкуване.

Континенталният лед би се натрупвал още хилядолетия

Според оценката, представена от Йънг, възстановяването на Лаврентийската покривка до континентални размери би отнело около 30 000 години. Следователно изследването описва прекъснат бавен процес, без да доказва предотвратено непосредствено замръзване.

За самия Барнс посоката днес е отстъпление. Моделите, посочени от учените, допускат пълното му изчезване през следващите няколко столетия. Така може да бъде загубена и остатъчната ледена маса, която при естествено охлаждане би подпомогнала възобновяването на голямата покривка.