Недостигът на желязо може дълго да остане скрит, а навременното разпознаване на симптомите и правилното хранене са важни за предотвратяване на анемията

Анемията е широко разпространен здравословен проблем, който засяга около 24,8% от населението в света, като недостигът на желязо се среща особено често при деца в предучилищна възраст и бременни жени. Ниският хемоглобин обаче далеч не е единственият сигнал, че организмът не разполага с достатъчно желязо. Железният дефицит може да се наблюдава както при деца, така и при възрастни, без задължително да е налице анемия. При желязодефицитната анемия нивото на хемоглобина вече е понижено, докато при латентния или "скрит" железен дефицит то все още може да бъде в нормални граници. В този случай транспортните и органните запаси на желязо вече са изчерпани, което прави ранното установяване на проблема особено важно. Самата анемия представлява цяла група състояния, характеризиращи се с намалена концентрация на хемоглобина и/или понижен брой на червените кръвни клетки. В резултат клетките и тъканите получават по-малко кислород и организмът може да изпадне в състояние на хронична хипоксия.

Симптомите на анемията могат да бъдат разнообразни и понякога лесно се отдават на стрес, преумора или недоспиване. Сред характерните признаци са повишена уморяемост, необходимост от продължителен нощен сън и често желание за дрямка през деня, раздразнителност, сърцебиене и задух. Възможни са още слабост, световъртеж, бледност и сухота на кожата, понякога с жълтеникав оттенък, особено около носа и ушите, както и тъмни кръгове под очите. Косата може да стане чуплива, да започне да пада и да расте по-бавно, а ноктите да се набраздят, вдлъбнат, разслояват и чупят. Напукването и възпалението на устните, яркочервеният език, мускулните спазми и болки също могат да насочат към проблем. Характерен симптом е и синдромът на неспокойните крака, при който човек усеща неприятни усещания и силна потребност да движи краката си в периоди на покой. При някои хора се появява и пикацизъм - необичайно желание за консумация на неядливи вещества като лед, тебешир, пясък, пръст или боя, а честите респираторни и чревни инфекции също могат да бъдат сигнал за нарушено здравословно състояние.

Причините за недостига на желязо могат да бъдат свързани както с начина на живот и храненето, така и с различни заболявания, при които запасите на организма се изчерпват по-бързо. Сред възможните фактори са прекарани или продължаващи кръвотечения, ендокринни заболявания, хронична бъбречна недостатъчност и проблеми с функционирането на червата. Небалансираните и прекалено ограничителни диети могат да лишат организма от важни витамини, минерали и желязо, които обичайно се набавят чрез храната. Недостатъчният прием на витамин В6 също може да бъде свързан с нарушения в кръвотворенето, затова разнообразното хранене е от съществено значение. Хроничната преумора, липсата на достатъчно сън и отсъствието на пълноценна почивка допълнително могат да влошат общото състояние. Недостигът на желязо се отразява върху качеството на живот и може да бъде съпроводен от слабост, понижена работоспособност и нарушения в различни функции на организма. Затова симптомите не бива да се пренебрегват, особено когато продължават дълго или постепенно се засилват.

Ранната диагностика, правилно подбраната терапия и профилактиката са основните елементи в комплексния подход към железния дефицит и анемията както при възрастни, така и при деца. Важна първа стъпка е нормализирането на съня и постигането на добър баланс между работа, физическа активност и почивка. Хранителният режим също има ключова роля, като е препоръчително да бъде разнообразен и да осигурява достатъчно белтъчини, витамини, минерали и естествени източници на желязо. Може да се ограничи прекомерната консумация на нишестени зеленчуци и прости въглехидрати като сладкиши и тестени изделия, а пълнозърнестите храни да се приемат в разумни количества. За сметка на това менюто може да включва повече задушени зеленчуци без високо съдържание на нишесте, пресни листни зеленчуци и ферментирали храни като кисело зеле, чушки и краставички. Подходящи източници на желязо са телешкият черен дроб и език, нетлъстото телешко месо, заешкото месо, морските водорасли, елдата, ядките, спанакът и грахът. Ако е установен белтъчен дефицит, той също трябва да бъде коригиран според препоръките на лекар или специалист по хранене.

Сред храните, които могат да бъдат част от разнообразното меню, е хлорелата - едноклетъчно водорасло с високо съдържание на хлорофил. Хлорофилът има определена структурна прилика с хема, но в молекулата му централният атом е магнезий, а не желязо, поради което не бива да се приема като заместител на медицинското лечение на железен дефицит. Нарът и сокът от нар също могат да присъстват в балансираното хранене, но сами по себе си не са достатъчни за коригиране на доказана желязодефицитна анемия. Един от най-богатите хранителни източници на лесно усвоимо хемово желязо е телешкият черен дроб. Шипките от своя страна са богати на витамин С, който подпомага усвояването на нехемовото желязо от растителните храни. Бобовите култури доставят фолат и витамин В6 - хранителни вещества, участващи в нормалното кръвотворене. Черният дроб от треска съдържа витамин В12, който също има важна роля за нормалното образуване на червени кръвни клетки.

За по-доброто усвояване на желязото, особено когато то идва от растителни източници, е полезно храненето да включва достатъчно витамин С. Сред подходящите плодове са портокалите, грейпфрутът, ягодите, кивито, гуавата, папаята, ананасът, пъпешът и мангото. Добри зеленчукови източници са броколите, червените и зелените сладки чушки, брюкселското и цветното зеле, доматите и сладките картофи. Комбинирането на богати на желязо храни с източници на витамин С може да подпомогне усвояването му, но хранителният режим не трябва да замества диагностиката и назначеното лечение. При понижен хемоглобин е необходимо да се потърси лекар, за да се установи конкретната причина, вместо автоматично да се приема, че става дума единствено за неправилно хранене. Изследванията могат да помогнат за изключване или установяване на желязодефицитна анемия, вътрешни кръвоизливи, хронични заболявания и други здравословни проблеми. Ако причината действително е хранителен дефицит, специалистът може да препоръча подходящ режим и при необходимост лечение, съобразено с лабораторните показатели и индивидуалното състояние.