Известният историк доц. д-р Георги Граматиков представи в БТА - Хасково своята най-нова книга „Река Марица и светът около нея“. Това е изследване, което разкрива огромното значение на реката за развитието на транспорта, търговията, занаятите, туризма и много други аспекти на икономическото и социално развитие.
Трудът е фокусиран върху Османската епоха и Третото българско царство. Умишлено не са разглеждани античността и епохата на социализма, разкри авторът. Монографията е опит да се обединят най-значимите теми, свързани с поминъците по реката, главния път Белград - Цариград, който след София върви по Маришката долина. По пътя и край Марица възникват селища, кипи търговия и процъфтяват занаяти.
Разработени са редица теми, които по една или друга причина са били пренебрегвани от други изследователи. Като производството на ориз, зеленчуко производството, риболовът, водениците по поречието на Марица.
Специално внимание е отделено на саловете, които не само са пренасяли стоки, но и самите те са били разглобявани и продавани като дървен материал, след достигане на крайната точка на пътуване - град Одрин или пристанище Енос на Бяло Море.
Други аспекти на историческия труд от почти 300 страници са строежът на мостовете по Марица, наводненията и първите инсталации за добив на питейна вода. Не са забравени и плажовете по поречието като места за отдих и развлечения.
Книгата е издадена с помощта на Програмата за финансиране на културните инициативи на Община Хасково, както и с подкрепата на бизнесмена Веселин Недев. Може да бъде закупена в РИМ Хасково, както и в православния храм „Свети Димитър“ в Димитровград.
Доц. д-р Георги Граматиков е роден на 14 февруари 1943 г. в с. Покрован, Ивайловградска община, Хасковска област. През 1968 г. завършва Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От 1969 г. до 1981 г. работи като уредник в Окръжен (дн. Регионален) исторически музей – Хасково. От 1981 г. до 1985 г. е зам.-председател на Общинския съвет за култура в Хасково. От 1985 г. до пенсионирането му през 2008 г. е директор на Регионалния исторически музей – Хасково. През 1991 г. защитава докторат, а от 2005 г. е избран за ст.н.с. Изследванията му са посветени на проблемите на българската етнология и история, на историята на селищата от Хасковския регион и др. Монографиите „Узунджовският панаир“, „Хасковските минерални бани“ и „Традиционното производство на хранителни растителни масла в българските земи през ХV – ХХ век“ са издадени от Института по етнология и фолклор с етнографски музей при БАН – София. Автор е и на монографиите „Индустриалецът и дарителят Стойчо Марчев“, „История на Народно читалище „Заря“ – Хасково 1858 – 2008 г.“, „История на град Ивайловград 1912 – 1944 година“ (2014), „Хор „Родна песен“ по широкия друм на голямото хорово изкуство“ (2016) и „По дирите на старо Хасково“ (2019). В съавторство пише двутомна „История на град Хасково“, „История на град Харманли“, „Димитровград. Кратък исторически очерк“ и „История на село Сираково“. Непубликувана все още е последната му монография „Бубарството и копринарството в Свиленград“. През 2007 г. е избран и включен в престижното издание „2000 бележити интелектуалци на ХХІ век“ на Международния библиографски център – Кеймбридж, Великобритания. Член е на Тракийския научен институт.
