Римските бани, използвани както за къпане и почивка, така и за социализиране, са били чудо на инженерството и обичайна характеристика на градовете в Римската империя.
Баните включват голямо разнообразие от стаи с различни температури, както и плувни басейни и места за четене, релакс и общуване. Римските бани, с техните големи покрити пространства, са станали важен двигател на архитектурните иновации, особено в използването на куполи.
Римската култура на баните
Обществени бани е имало и в древногръцките градове, но обикновено са били ограничени до поредица от вани. Римляните разширяват идеята, за да включат широк спектър от съоръжения и баните стават често срещани дори в по-малките градове на римския свят, където често се намират близо до форума.
Освен обществените бани, богатите граждани често са разполагали и със собствени частни бани, построени като част от вилата им, а бани са били строени дори за легионите на римската армия, когато са на поход.
В големите градове обаче тези комплекси от бани (балнеи или терми) придобиват монументални размери с огромни колонади, арки и куполи. Баните са построени с помощта на милиони огнеупорни теракотени тухли и завършените сгради обикновено са разкошни с фини мозаечни подове, покрити с мрамор стени и декоративни статуи.
Обикновено отварящи се около обяд и отворени до здрач, баните са били достъпни за всички, както за богати, така и за бедни. По време на управлението на Диоклециан, например, входната такса е била само два денара - най-малката номинална стойност на бронзовите монети. Понякога, по поводи като официални празници, баните дори са били безплатни.
Жените тренират и играят игри с топка в обществените бани. Кредит: Wikimedia Commons
За римляните баните са били важна част от ежедневието. Те са ходели всеки ден и са стояли няколко часа. Богатите римляни идвали със своите роби. Доведените роби обикновено са имали задачата да носят кърпи и напитки.
Преди къпане в римските бани са се правели спортни упражнения. Бягането, вдигането на тежести и борбата са били някои от тях. След упражненията слугите намазвали господарите си с масло и след това с помощта на дъсчица или кост изстъргвали олиото. По този начин може да се премахне много мръсотия.
В римската баня почистването на тялото е извършено с инструмент, наречен стригил - сърповидна метална стъргалка за почистване на кожата от пот и мръсотия. В термалните бани почистването със стригил често се извършвало от роби. Изображението на стригил се намира върху антични вази.
Тъй като границите на социализация в някои бани са били прескочени и се проявява и проституция, е решено жените да влизат в банята от сутрин до обяд, а мъжете следобед. Така че не могат да влизат заедно в баните.
Император Траян например забранява на мъжете и жените да се къпят заедно в Ефеската баня през 98 г. пр. н.е
План на баните на Диоклециан. Кредит: B. Fletcher (Public Domain)
Типични елементи на римските бани
Типичните елементи (изброени във вероятния ред, в който са преминавали къпещите се) са:
аподитериум (apodyterium) - съблекални.
палаестра (palaestrae) - зали за упражнения.
натацио (natatio) - открит плувен басейн.
лаконика (laconica) и судатория (sudatoria) - сухи и мокри помещения за изпотяване с прегряване (сауна).
калидариум (calidarium) - гореща стая, отопляема, с басейн с гореща вода и отделен басейн на стойки (labrum)
тепидариум (tepidarium) - топло помещение, непряко отоплявано и с басейн с топла вода.
фригидариум - хладно помещение, неотопляемо и със студена вана, често с монументални размери и купол, то е било сърцето на комплекса от бани.
стаи за масаж и други лечебни процедури.
Допълнителните съоръжения са били басейни със студена вода, частни бани, тоалетни, библиотеки, зали за лекции, фонтани и градини на открито.
Отоплителни и ВиК системи
Изглежда, че първите бани не са били добре планирани и често са представлявали неугледни сглобки от различни постройки. През I в. от н. е. обаче баните стават красиви симетрични и хармонични структури, често разположени в градини и паркове. Първите бани са се отоплявали с естествени извори на гореща вода или с мангали, но от I в. пр. н. е. се използват по-сложни системи за отопление, като например подово отопление (хипокауст), захранвано от пещи за дърва (prafurniae).
Това не е нова идея, тъй като гръцките бани също са използвали такава система, но както е типично за римляните, те са възприели една идея и са я подобрили за постигане на максимална ефективност. Огромните огньове от пещите са изпращали топъл въздух под повдигнатия под (suspensurae), който се е крепял на тесни колони (pilae) от масивен камък, кухи цилиндри или многоъгълни или кръгли тухли. Подовете са били покрити с 60-сантиметрови квадратни плочки (bipedales), които след това са били покрити с декоративни мозайки.
Римските бани обикновено са имали вода, нагрявана от пещи, използващи дърва или дървени въглища. Хипокаустът е основно система за централно отопление преди сравнително модерното изобретение на отоплителни канали и парни радиатори. Кредит: Archeology & Art.
Стените също така са можели да осигуряват отопление с вграждането на кухи правоъгълни тръби (tubuli), които са пренасяли горещия въздух от пещите. Освен това специалните тухли (tegulae mammatae) са имали издатъци в ъглите на едната страна, които са задържали горещия въздух и са увеличавали изолацията срещу загубата на топлина. Използването на стъкло за прозорците от I в. от н. е. също позволява по-добро регулиране на температурите и позволява на слънцето да добавя собствена топлина в помещението.
Огромното количество вода, необходимо за по-големите бани, се доставяло от специално изградени акведукти и се регулирало от огромни резервоари в комплекса на баните. Резервоарът на Диоклециановите бани в Рим например е побирал 20 000 куб. м вода. Водата се подгрявала в големи оловни котли, монтирани над пещите. Водата можела да се добавя (чрез оловни тръби) към затоплените басейни с помощта на бронзов полуцилиндър (testudo), свързан с котлите. След като се пусне в басейна, горещата вода циркулира чрез конвекция.
Мръсните води, излизащи от баните, са използвани за почистване на мръсните канали на латрините (обществената тоалетна) до баните.
Изключителни примери
Някои от най-известните и разкошни бани включват тези в Лепсис Магна (завършена около 127 г. сл. н. е.) с техните добре запазени куполи, баните на Диоклециан в Рим (завършени около 305 г. сл. н. е.), големите комплекси от бани на Тимгад в Ефес, в Бат (II в. сл. н. е.) и Антониновите бани в Картаген (около 162 г. сл. н. е.).
IFrameБаните на Каракала - възстановка
Баните на Каракала в южната част на Рим са може би най-добре запазените от всички римски бани и отстъпват по големина само на баните на Траян в Рим (ок. 110 г. сл. н. е.). Те са и най-пищните и луксозни римски бани, строени някога. Завършени през 235 г., огромните стени и арки все още стоят и свидетелстват за внушителните размери на комплекса, в който са използвани около 6,9 милиона тухли и има 252 вътрешни колони. Достигайки височина до 30 м и заемайки площ от 337 х 328 м, те включват всички класически елементи, които може да се очакват, включително плувен басейн с олимпийски размери и необичаен кръгъл калдариум, който достига същата височина като Пантеона в Рим и се простира на 36 м. Калдариумът има и големи стъклени прозорци, за да се възползва от слънчевата топлина, а допълнителните съоръжения включват две библиотеки, водна мелница и дори водопад.
Комплексът е имал четири входа и е можел да побере до 8000 посетители дневно. Стените били облицовани с 6300 куб. м мрамор и гранит, таванът бил украсен със стъклена мозайка, която отразявала светлината от басейните с преливащ ефект на дъждовна дъга, имало два фонтана с дължина 6 м, а вторият етаж предоставял тераса за разходка. Водата се доставяла от акведуктите Aqua Nova Antoniniana и Aqua Marcia и от местни извори и се съхранявала в 18 цистерни. Баните се отоплявали с 50 пещи, които изгаряли по 10 тона дърва на ден.
Освен внушителните разрушени стени, обектът разполага с много стаи, които все още съдържат оригиналните си мраморни мозаечни настилки, а големи фрагменти са оцелели и от горните етажи, изобразяващи рибени люспи и сцени с митични морски същества.
Баните на Каракала в Рим, Италия. Кредит: Wikimedia Commons
Влияние върху архитектурата
Баните и необходимостта от създаване на големи просторни помещения с високи тавани довеждат до развитието на архитектурния купол. Най-ранният оцелял купол в римската архитектура е от фригидариума на Стабийските бани в Помпей, който датира от II в. пр. н. е.
Разработването на бетона под формата на трошен камък споен с хоросан, позволява изграждането на конзолни стени на все по-голямо разстояние една от друга, както и сводове от кухи тухли, поддържани от подпорни арки и използването на железни пръти-разпонки.
Тези иновации ще започнат да се използват широко в други обществени сгради и особено в големи конструкции като базилики. Дори в съвременните времена римските бани продължават да влияят на дизайнерите.
Дигитална реконструкция на това как може да са изглеждали Римските бани в Одесос. Римските бани в Одесос, Варна, България (2 век сл. н.е.) Най-голямата обществена баня на Балканите някога е била висока до 22 метра, с площ от 7000 m². За разлика от другите римски бани, които имали отделни помещения за мъже и жени, баните в Одесос били отворени за жени преди обяд, а за мъже следобед (след работа). Имало е дори нещо като съблекалня, където мъжете да прибират ценностите си, ако минат на баня на път за вкъщи. Реконструкцията е създадена от NeoMam Studios, по поръчка на QS Supplies (CC BY-NC-SA 4.0 DEED) https://www.qssupplies.co.uk/7-lost-ancient-public-baths-reconstructed.html
Източници:
Roman Baths, World History
Baths – place of meetings of Romans, imperiumromanum
Baths of Caracalla
