Текстът е препубликуван от „Литературен вестник“.

На 20 март в цял свят се отбелязва Денят на приказката. Празникът възниква в Швеция в началото на 90-те години на миналия век като ден на разказвачите на приказки, но постепенно се разпространява и става по-известен като Международен ден на приказката. Днес в много страни се организират събития, посветени на приказките и техните разказвачи. На 20 март гласовете на разказвачите от цял свят се обединяват, за да споделят - всеки на своя език, магията на приказната история.

Защо са важни приказките?

Приказките съществуват във фолклора на всички народи. В различни краища на света, отдалечени понякога на хиляди километри едни от други, има вълшебни приказки с поразително сходни истории. Но независимо къде са се родили, те са събрали и съхранили житейския опит на човечеството. Така са придобили вълшебна сила - обучителна и развиваща, която им отрежда незаменима роля в социализацията на децата. При това тяхното влияние е ненатрапчиво и неусетно. Нравоучителните наставления бързо уморяват децата, а и често са недостъпни за тяхното възприятие. Децата мислят образно и за тях е по-лесно да си представят приказните персонажи и да възприемат простите житейски истини чрез примера на приказните герои.

Докато слушат приказката, децата се отъждествяват с героите, преодоляват трудности и съпреживяват заедно с тях. Така детето открива нови емоции и чувства за себе си, самоопознава се и придобива нов социален опит. Логичният ход на събитията в приказката позволява на детето, като съпреживява опита на героите, да научи, че поведението и постъпките им си имат и причини, и последствия. Приказните герои преминават през преживелици и преодоляват препятствия, които понякога са страшни. От страшните моменти в приказките детето се учи да се противопоставя на страха, разбира, че е способно да го преодолява.

Така психиката му получава известен имунитет към страха и детето се подготвя за сблъсъка с реални ситуации. Приказките отвеждат децата в непознати царства и далечни земи, срещат ги с принцове, принцеси и дракони, с добри феи и зли вещици, с умни животни и магически създания и ги учат да се справят със страховете си, да разпознават доброто и да застават на негова страна.

Щастливият край

Всяка приказка има щастлив завършек. Това оказва силно въздействие върху детето - създава му усещане за защитеност, въоръжава го с позитивна нагласа и с разбирането, че несгодите и трудностите ще са естествени спътници в живота му, но са нещо, което то ще е в състояние да преодолява. Успешното преминаване на героите през изпитанията и щастливият край на историята окуражават детето, че ще успее по пътя си.

Прочети ми пак!

Вероятно на всеки родител се е случвало детето да настоява една и съща приказка да му бъде четена отново и отново. Така то удовлетворява потребността си да усеща, че животът му е стабилен и предсказуем. Детето добре знае финала на историята, но иска да го чуе още веднъж и още веднъж, за да се убеди, че всяко нещо в живота му е на своето място.

И още ползи

Четенето на приказки дава криле на въображението и фантазията, обогатява речниковия запас, развива езиковите умения и любовта към книгите. Тъй като литературният език е по-сложен от разговорния, детето се научава да се съсредоточава и да задържа вниманието си. Проследяването на диалозите и на хода на повествованието развива словесно-логическата памет. Разговорите за героите и случките в приказката учат детето да изразява своите емоции и мисли, а това развива умението му да общува. Детето, което възприема текстовете, когато му се четат, по-лесно ще усвои самостоятелното четене с разбиране. И най-важното - четенето на приказки е развлечение за детето, носи му удоволствие от общуването с родителите и укрепва връзката му с тях.

Коя е любимата ви приказка? Прелистете книгите с приказки у дома, гушнете детето и заедно се насладете на вълшебството и мъдростта, които са пренесени през вековете. Международният ден на разказвачите и приказките е веднъж в годината, но удоволствието от споделената с детето приказка може да е всеки ден.