Така посрещат грегорианската Нова година в Ню Йорк. Сн. en.wikipedia.org

По света съществуват различни традиции за празнуване на Новата година. Англичаните например не отбелязват 1 януари с шумни празненства, както е у нас. На 31-ви вечерта всички са си у дома на семейна вечеря. Не е прието да се канят гости. На следващия ден обаче всеки може да посети, което си пожелае приятелско семейство без покана. Важното е да носи със себе си късче въглен, който да хвърли в домашното огнище и да пожелае неговият огън никога да не угасва.

В Австрия и Германия символ на новата година е прасето. На 31-ви хората излизат навън да празнуват заедно, подаряват си шоколадови прасенца и ядат традиционния плодов сладкиш – щолен.

Шотландците пък се оказват доста гостоприемни. След отпразнуването на Новата година те ходят на гости на хора, които дори не познават. Така завръзват нови приятелства. Също така те много държат на късмета и за това се обличат като коминочистачи.

Стара традиция в Италия е на Нова година да се изхвърлят старите мебели и да се заменят с нови. Друг обичай при тях е всеки член от семейството да постави на перваза при прозореца по една свещ и монета за късмет.

Съседите от Гърция пък се оказват заклети комарджии. Те посрещат 1 януари с игра на карти и то на пари. Поверието е, че който вземе най-много пари, той ще има късмет през годината.

Японците пък не са почитатели на алкохола. Те посрещат празника не вечерта, а рано сутринта на 1-ви януари, още преди да е изгряло слънцето. Вместо с чаша шампанско, те приветстват Новата година със студена вода.

Празника при китайците пък всяка година има различна дата. Те ще отпразнуват 2010 на нашия Трифон Зарезан – 14 февруари. При посрещането китайците изричат всякакви негативни думи, за да не им се случват лоши неща през идните месеци. Преди посрещането те изплащат всичките си дългове и си купуват нови дрехи.

В Бирма на Нова година се заливат с вода, за да спечелят благоразположението на боговете на дъжда. Етиопците пък посрещат празника в огромен огън, около който хората танцуват. В Куба в полунощ часовникът удря не 12, а 11 пъти. Според тяхното вярване и часовникът трябва да почива, а така те няма да губят времето си през идната година.