Решението на Международния наказателен съд (МНС) да издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин се нуждае от подкрепа, пише в редакционен материал британският The Guardian.
Доста вероятно е Путин никога да не понесе отговорност за престъпленията. Самата възможност това да стане обаче, в известен смисъл придоби по-конкретни очертания, след като миналата седмица Международният наказателен съд издаде заповед за ареста му, базираща се на обвинения в депортирането на деца от Украйна в Русия.
Убедителните доказателства за депортирането на хиляди деца, които биват давани за осиновяване или изпращани в "лагери за превъзпитание", са шокиращи. Това обаче е само един от многото ужаси, които Путин причинява на Украйна. Засилват се и призивите руският президент да бъде преследван заради самото нахлуване, като за тази цел е нужно създаването на специален трибунал, тъй като Международният наказателен съд не се занимава с преследване на престъплението "агресия". Подобни призиви се отправят отчасти защото обикновено е трудно, ако не и невъзможно, разследващите военни престъпления да докажат, че политическите ръководители са дали разрешения за извършването на престъпления по време на война. Връзката между Путин и случаите на депортиране на деца обаче, може да бъде ясно доказана. Миналия месец руският омбудсман по правата на децата Мария Лвова-Белова, за чийто арест също бе издадена заповед от МНС, се появи по телевизията и благодари на президента за това, че е "осиновила" 15-годишно момче от Мариупол. Това е началото на делото срещу Путин, но не обезателно и краят му, изтъква британското издание.
Засега заповедта за арест е по-скоро повод за раздразнение за Путин, отколкото реална заплаха или пречка за него. Русия не е страна по Римския статут, по силата на който е създаден МНС, и не признава неговата юрисдикция. Заповедта обаче може да повлияе на възможностите на Путин да пътува, тъй като на теория страните, които признават юрисдикцията на МНС, могат да го арестуват, ако той стъпи на тяхна територия. Освен това, ако Путин падне от власт, правосъдието може да го застигне, както застигна Слободан Милошевич, пише "Гардиън".
МНС обаче не може да успее сам. Той се нуждае от подкрепа, която да не се ограничава само до по-голямото му финансиране. Съдът разполага с 40 разследващи в Украйна. Твърди се обаче, че правителството на американския президент Джо Байдън блокира сътрудничеството с МНС по Русия, тъй като се опасява, че може да бъде създаден прецедент, който в бъдеще да бъде използван при преследването на американци.
__________
Шансовете Путин да бъде изправен пред съда в Хага са много малко вероятни, защото Москва не признава юрисдикцията на МНС и не екстрадира свои граждани. Заповедта обаче може да ограничи възможността на руския лидер да пътува до 123-те държави-членки на трибунала, които биха могли да го арестуват в съответствие със заповедта.
Бразилия обяви, че ще арестува Путин, ако той стъпи на територията на страната, а Унгария заяви, че няма да предприема такава стъпка.
Гергели Гуляш, началник на кабинета на унгарския премиер Виктор Орбан, каза по време на пресконференция в Будапеща, че арестуването на Путин би било в противоречие с унгарското законодателство, тъй като страната не е обнародвала статута на Международния наказателен съд в правната си система.
Гуляс каза, че уставът на МНС, на който Унгария е членка, е в противоречие с конституцията на Унгария и че следователно арестуването на Путин би нарушило унгарския закон. Правителството на Орбан все още не е взело позиция относно заповедта, но Гуляс каза, че я смята за контрапродуктивна.
„Мисля, че тези решения не са най-щастливите, защото водят към ескалация, а не към мир“, каза той.
Сръбският популистки президент Александър Вучич, който в миналото се хвалеше с личната си връзка с руския лидер, заяви, че издаването на международна заповед за арест на Путин ще има негативни последици и само ще удължи войната в Украйна.
„Мисля, че издаването на заповед за арест на Путин, без да навлизаме в правни въпроси, ще има лоши политически последици и това казва, че има голямо нежелание да се говори за мир (и) за примирие“ в Украйна, каза Вучич пред репортери в Белград.
